В книга на един от любимите ми автори Ричард Бах се разказва за семейна двойка. Един мъж и една жена реейки се в небето се опитват да намерят себе си или да се открият един друг пътувайки с частния си самолет.
За мен пътуването е изживяване, което само на пръв поглед е екстровертно, а в действителност отваря много и неочаквани врати навътре към теб самия. Магията на новия загадъчен свят в който влизаш, слизайки от самолета понякога те кара да замреш в безкраен миг на вълшебство.
Точно такива чувства ме изпълваха докато напусках самолета на авиокомпания Тurkish Airlines…
Една страна, ухаеща на непознати подправки се втурна срещу мен и ме потопи в море от цветове, пъстрота и усмивки. Страна, в която мъдри мъже отправят песните си към Бога посред бял ден, а жените крият красивите си лица и снаги от света, защото ги пазят само за избраника.
В тази страна има едно малко градче, на брега на море с име на камък, с две любими палми на площада и най-сладките плодове на пазара. Това е градчето на моето щастие и градчето където живее моята приятелка .Тук кашмиреният шал на нощта нежно те пази от топлите закачки – пръски на морето, ръцете на пекарите омагьосват сладкиши, които се топят като снежинки на езика, а въздухът  те изпълва с невъобразимите аромати на азиатската нощ. Камъните под стъпките ми въздишат и  разказват спомени на принцеси, халифи и магьосници, за смърт от любов и любов до смърт. Спокойствие и страст са тъй мъдро преплетени, като клоните на чинарите, че стават едно и се сливат в теб. А ти самият преливаш от щастие, което те изпълва като уханен, кехлибарен мед.

Aко дори и за миг можех да предположа какво чудесно градче ще си подаря, щях да грабна самолетния билет още преди години.

Винаги ще се връщам...